Първите контакти с българския ги имах отдавна, когато бях малък. Гледах българската телевизия като почти всички хора с южната част на Румъния, защото беше прекрасна в сравнение с нашата. :-D Знам кирилицата от онова време и си спомням, че можех да разбера много думи без да има някой, който да ме обучава.

Преди няколко години, когато бях в България за първи път, открих, че още мога да чета и че разбирам няколко думи. Всичко ми хареса там (особено кухнята), така че реших да уча езика. Междувременно започнах да проявявам интерес и към други неща свързани с България, като музиката (имам няколко любими групи), готвенето и.т.н.

Моята история е много забавна. Аз свърших българска филология, но избрах я по...случка. Исках нещо друго, но първото, не могах на намеря, а второто, това беша най-дългата и най-лудата ми ваканция и мислих за всичко освен бъдещето. Просто избрах нещо подобно и толкова. Но не съжалявам, защото това беше един от най-хубавите порадки от съдба:)

И аз не разбирам защо се учудвате.......Почти всеки българин ми пита за какво ми този език, защо не уча френски, китайски и т.н. вместо български.....Що за хора бе

сега,трудно е;от начало аз дойде в интернет  за български език ,зъщо татко беше от софя ,след това,аз обичал да учавам език,и сега има десет години че началвах и първото сайт че намерил беше италки ,

до скоро