Site Feedback

1. Два велики български секрети: въпрос за най-важното :)

Уважаеми експерти, ще бъда много благодарен за четене и отговар. Извинявам се: моят въпрос в един прозорец не се побира. -- Въпросът е разделя двете съобщения.

Само българите -- единствените в целия широк свят -- притежават две екзистенциални тайни. Първата тайна -- как се произнася буква «ъ». Тази тайна е голяма, и се казва, че са-мо тези, които знаят Ктулху, може да се проумея :) Така че, дори не питам.

Втората тайна се разкрива само на хора, които са имали богат опит, които са преживели изневяра, ревност, раздяла. С една дума, много са страдали. Но също така – от най-ранна възраст -- носители на българския. Тази тайна -- в сакралното знание на кога да каже «влюбване», кога «любов» и кога «обич».

От една страна, може би, влюбване е первата фаза, любов -- втората и обчи -- третята?

От друга страна, «в общия случай [обич] няма чувствен оттенък за разлика от любовта» (Wikipedia, Обич) И «обичта е постоянството на любовта» (Wikipedia, Любов)

Ала в резултатите от търсенето в Интернет «майчина любов» е по-често, отколкото «май-чина обич» -- google.bg: 72800 vs 52300. Когато «синовна любов» 335000 резальтата, а «синовна обич» -- 505000. Означава ли това, че майчиното чувство може да има чувствен оттенък, а синовно чувството е по-постоянно?

Share:

 

1 comment

    Please enter between 0 and 2000 characters.

     

    Corrections

    Влюбване
    Това е процеса на зараждане не любовта/обичта. Влюбен е човек, който обича, най-често друг човек. (Философски погледнато, това, че си влюбен, не винаги означва, че обичаш. Но това вече е друга, философска тема, няма да я намесвам:))
    Най-често говорим за влюбване, когато говорим за отношение към друг човек, но не само. Мъж може да е влюбен в жена или обратното, но същ така човек може да е влюбен в живота, например. Така можем за изразим силна привързаност, страст към нещо - било то живота, музиката, страна или нещо друго.

    В миналото са се ползвали повече думите "любов", "любя", "либе" (Либе е човекът, който обичаш.).

    "Снощи минах покрай вази, мило либе, ти на порти стоеше"

    "Жално хленчи пред майка си мома Грозданка: "Не го ща, ма мале, Стойко биволаря, искам Стайко гъдуларя! Стайко гъдуларя любя аз, ма мале!"
    Дума й на мома Грозданка старата й майка: "Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане. Не иска и да чуе тейко ти за Стайко гъдуларя. И е дал вече дума - обещал те е на Стойко биволаря. Пък ти недей да се кахъриш много - ще се обикнете със Стойко. Тя, обичта, с времето си идва!"

    Или: "Аз съм си Георги любила, аз съм си Георги любила и за него ще се оженя."

    И ето малко други примери кога любов и кога обич:

    "Обичам те
    Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост"

    "Старата любов е като сън, несбъднат сън и няма връщане.
    Все след спомените тичам, боже, още те обичам! Още те обичам!"

    И дори кога са взаимо заменяеми. Тук 'обич' спокойно може да се замени с любов, но няма да се получи ритъма.:)

    "Земя, като една човешка длан...
    Но ти за мен си цяло мироздание,
    че аз те меря не на разстояние,
    а с обич, от която съм пиян!"

    "...Ти питаш ме какво е рая
    Че всеки знай какво е рая
    Да имаш обич за която
    да идеш с нея чак до края
    ...Ти питаш ме какво е ада
    и ада мила пак това е ..."

     

    Любов, обич, влюбване

    Като цяло любов и обич са синоними. Можем да кажем майчина любов, но можем съвсем спокойно да кажем и майчина обич и в двата случая смисъла
    е един и същ. По смисъл и двете означават едно и също. Някой би казал, че любовта е по-силна от обичта, но защо тогава казваме "Обичам те", а не
    "Любя те"?. Разликата, доколкото разбирам е в произхода на думите. В съвремения език, двете думи са се наложили със свое собствено приложение, ако мога така да се изразя, но много често могат да се заменят една с друга без да се наруши смисъла.

    Обичам те, обичам сладолед, обичам театър, обичам мама. Но: Стара любов, силна любов, майчина любов, любов към музиката. В някои случаи любов може спокойно да се замести с обич, като в случая с майчина любов/обич - звучи еднакво правилно, но в много случаи, не може. Т.е. може - смислово ще е правилно, но просто не се използва и някак не звучи естествено. Например, никой не казва "обич към театъра" или
    "старата обич ръжда не хваща", макар да означва точно същото, както и "любов към театъра" или "старата любов ръжда не хваща". В същото време никой няма да каже "Любиш ли ме?", а казваме "Обичаш ли ме?". За любов, също така говорим и когато говорим за онова чуство между мъж и жена. Можем да го наречем и обич, и пак ще е правилно, но обикновено говорим за любов. Говорим за 'признание в любов', но когато го правим казваме "Обичам те" :))) Дааа... съвсем объркано стана. Отново казвам, двете думи означават едно и също. Ето какво намерих:

    "Обич е производна от обичам, сродна с обичай, обикна. На старобългарски обыкнѫ значи "свиквам с нещо" т.е. значението "любов" в обичам, обикна е ново и вторично развило се: "свикване с нещо" -> "харесване на нещо или човек" -> "любов". "

    Това е корекцията, отговорът ще напиша отделно. Оставям само частите с грешки:

    1. Два велики български секрета: въпрос за най-важното :)

    Уважаеми експерти, ще ви бъда много благодарен за отговора. Извинявам се: моят въпрос в един прозорец не се побира. -- Въпросът е разделен в две съобщения.

    Само българите -- единствените в целия широк свят -- притежават две екзистенциални тайни. Първата тайна -- как се произнася буква «ъ». Тази тайна е голяма и се казва, че само тези, които знаят Ктулху, може да я проумеят :) Така че, дори не питам.

    От една страна, може би, влюбване е първата фаза, любов -- втората и обич -- третата?

    Ако обичате, бъдете любезни, поправете грешките в моите бележки. И, моля, обяснете: как да определите кога трябва да се говори «влюбване», кога «любов», но кога «обич»?

     

    Write a correction

    Please enter between 25 and 8000 characters.

     

    More notebook entries written in Bulgarian

    Show More