В училище учим за хайдутите още в първите години. Представят ги като герои, които са се борили срещу турците, пели са хайдушки песни по горите и са омайвали жените. Представени са като положитиелни герои, защото се борят за доброто на България.

Истината е, че по това време повечето хора са били необразовани и са водили по-прост начин на живот и не вярвам, че за тях е имало такова голямо значение с каква националност ще се самоопределят. Макар че историята представя турците като насилници и българите като герои, фактът, че българският език и българската култура са се съхранили означава, че едва ли е имало доминираща култура, която да асимилира малцинствата. Което значи, че едва ли е имало такова разделение на добри и лоши..

Хм, не знам защо страницата разбърка така мнението ми, отпечатано на части заради ограничението на броя думи.

Първата част започва с "Тази дума "хайдути" е много противоречива". Втората с "По принцип хайдутите за разлика от четниците по-късно...". А третата с "Има от едната категория хайдути, има и от другата."

Но страницата ги разбърка и краят на постинга отиде в средата.

По принцип хайдутите за разлика от четниците по-късно и националреволюционерите от периода на Априлското въстание (тъй наречените "поборници") се ограничавали до отделни въоръжени акции за наказване на някого. Не са имали по-глобални и далеко стигащи идеи (като поборниците) за освобождението на България. Действали са основно заради накърнена чест и достойнство. В историята са останали много имена на известни хайдути, които с оръжие в ръка се съпротивлявали на султанския абсолютизъм и неограничена власт.

И тук идва вече и обратната страна на медала. Другото знмачение на думата хайдутин, като криминалмно проявен човек. Извършващ дръзки нападения и обири. Тоест за да ограби пътуващите хора примерно.

Има от едната категория хайдути, има и от другата. Думата "хайдутин" на практика е едно сборно понятие. Нееднозначно и противоречиво. За разлика от "поборници","четници" и "националреволюционери", които се възприемат от обществото като изцяло положителни образи на заслужили наши дейци. Големият български писател Йордан Йовков има един разказ "Индже войвода", който е много добре да прочетете.

Тази дума "хайдути" е много противоречива. Използва се за две диаметрално противоположни категории хора и понятия. От една страна хайдути са наричани противниците на османското управление на Балканите. По-точно хайдутите са извършвали (заедно с четите си) индивидуални солови акции с оръжие в ръка. За отмъщение за отвлечена или изнасилена съпруга, сестра, дъщеря. Или за ограбени, отвлечени или убити членове на собственото семейство. Тоест повечето хайдути по това време са действали за лично отмъщение заради някакво претърпяно насилие или друг инцидент. Понякога се случвало да излязат в гората и планината след някакво спречкване с някой турчин и страх от ответни репресии от страна на официалната тогавашна власт.