Недоразумението-1 Днес искам да разкажа една история свързана с семейството ми. Историята е много забавна, особено когато знаеш че това се случи в действителност. Майката ми работи в един завод в отдел за професионална безопасност. Веднъж отида за Новосибирск (един от найголямите градове в Сибир) в командировка за повишаване на професионалната й квалификация. Братът ми следвах в Московски энергетичен институт далече от нашият град. Искам да забележа че в този институт следват много чужди студенти от различни страни и там има военна катедра. Ами, получавам две писма – от брата и от майката. В същото време лелето ми пристига на гости у нас и иска да прочете писмото от майката ми на глас. Обаче още не знае че това е писмото от брата и какво й чака за миг! Започна да чете: «Здравейте! Всичко тук е добре. Сега съм в общежитието ни и ви пиша това писмо. Живеем в една стая с съквартирант. Той е мавр от Мавритания. Не се тревожете за мен. Връзки са нормальни». Лелето се чуди и пита бащата му който, между другото, чуе лошо: «Защо живее не сама в стаята си, а заедно с някакъв африканец? Нали това е задължително?»

Спомени Вече съм на работа и като обикновено съм тук сам ))) Не знам защо колегите пристигат толкова късно. В нашата компания няма никакъви строги правила. Може да дойдем на работа в девет или в единайсет часа… Началството, не му пука дали хората пристигат навреме, това не го интересува. Най-главното е да работим добре и бързо )) Като бях малък (на седем години), нашата учителка ни помоли да напишем на един лист хартия какво ще правим в живота, какъви ще бъдем по професия и т.н. Написал съм че искам да бъда археолог защото обичам да изследвам древните неща и изобщо древността много ме интересува… Когато учителката прочете всички листове, се усмихна и ни каза, че ще бъде много интересно да повториме този експеримент след седем или осем години… Макар и да не сме го повторили, тя беше права. Мечтите на децата се променят много бързо! Като бях на 16 години исках да бъда дипломат и да си уча много чужди езици. Ама възрастни веднага ми обясниха колкото е трудно да се постъпва на дипломатия. Не мога да рискувам защото ако не се постъпвам, ще бъда извикан на задължителна военна служба. Никога не исках да го правя и не се възхищавах с перспектива да си губя две години от живота ми в нашата армия))))

Моля да ми обясните защо трябва да се исползва частицата "да" в това изречение?

„<em>Има народи</em>, <em>които не умеят</em> да <em>сеят</em>, нито да добиват метал, но няма <em>народ</em>, <em>който</em> да <em>не</em> знае да разказва приказка"

Не мога да разбера, какво е правилото за използване на "да" във втората част на това изречение?

Поконкретно: "има народи, които не умеят" ---- ама "няма народ, който да не знае" 

Благодаря ви много!

"Здравей, обичам те" Тази сутрин погледнах един документален филм който разказва за животът на замечателната българска певица Паша Христова. Филмът е сниман необикновено. Изглежда на зрителите че Паша сама вдействителност описва събитията на живота си, зрителите я слушат и между тях върви поверителен разговор. Филмът разказва за детството и, също за пътя и към славата… и неочакваната и смърт. В началото на филма съм слушал радиозапис където Паша поздравяваше съотечественицити си за Нова година. Този запис бе направен в декември за няколко дни преди гибелта и. Страната посрещна Нова година вече без Паша... Сега Паша би била баба обиколена от много любов на внуците и внучките си. Може би, бихме слушали и до сега чудесният глас и! Невъзможно да се слуша без сълзи като възрастенът и син се адресира до майката му с думите на любовта. Някой написах в коментари си: «Расплаках се и не е срам». Това е истина! Харесва ми много този филм. Той се казва «Здравей, обичам те». Съветвам всички да го гледат.

Срещата с другарите ми Обаждам се на другарите си и ги каня на гости. Обещават ми да дойдат в деветнайсет часа. Вечерта ги чакам вкъщи. Срещам ги до врата и поздравявам. Те приносят букета цветя за жена ми и една шише ракия за мен. Както обикновено сядаме заедно в една стая и започваме разговора. Един от другарите разказва какъв филма видя вчера и защо той му харесва. Слушаме го внимателно макар и не сме съгласни с всичко че той казва. Имам вкъщи караоке и винаги пея различни песни с нашите гости. Предлагам на другарите да изпеем заедно страхотната песен на Паша Христова «Една българска роза». Жената я чува и с радост присъединява се към нас. След това на нас ни се пие кафе. Викам жената ми и я молим да ни го принесе. Приноси ни кафето с тортите. Пием кафето, ядем тортите и сърдечно благодарим на жената. Вече е късно. Накрая, в единайсет часа другарите решават да си отидат. Изпращам ги до автобусна спирка и се връщам вкъщи. Лягам и бързо заспивам.

Песни които ми помагат да уча български Преди един месец започнах да уча български и вече съм щастлив. Защо? Защото вече сега мога да разбера няколко красивите български песни които ми много харесват. Дори не знам как да обясня колко е приятно това усещане когато слушаш някаква песен за първи път и тя веднага харесва ти... Обаче не разбирам нейният смисъл и тъжя... Какво да правя в този случай? Аз никога не отчайвам и вярвам че всичко ще бъда добре защото Мрежата ще ми помогне да разбера песните. Намерих си текстите на тези песни, исползвах речника да преведа ги на руски. Сега мога да испея няколко песните наизуст защото разбирам всички думи в тях. Ако питате каква песен слушам най-често сега, ще отговоря: "Живота е красив" (Азис и Глория). Благодаря им за тази чудесна песен!

За първи път Здравейте! Казвам се Сергей. Още като бех малък, бях разбрал че обичам много да учя чужди езици. Говоря руски, английски, хинди, украински и френски. Преди един месец аз почувствах че искам да уча български. За съжаление, няма с кой да разговаря. Самоук съм. Неотдавна намерих един учебник в Мрежата и надявам се че той ще ме помогне да уча език. Сигурно, аз също очаквам на голямата помощ от члените на този сообществото! Вярвате ли, досега нищо не чух про вашият сайт. Разбира се, той е много полезен! Днес за първи път пиша тук. Вярвам че този сайт ще ми помогне да уча български език. Благодаря на всички!