Срещата с другарите ми Обаждам се на другарите си и ги каня на гости. Обещават ми да дойдат в деветнайсет часа. Вечерта ги чакам вкъщи. Срещам ги до врата и поздравявам. Те приносят букета цветя за жена ми и една шише ракия за мен. Както обикновено сядаме заедно в една стая и започваме разговора. Един от другарите разказва какъв филма видя вчера и защо той му харесва. Слушаме го внимателно макар и не сме съгласни с всичко че той казва. Имам вкъщи караоке и винаги пея различни песни с нашите гости. Предлагам на другарите да изпеем заедно страхотната песен на Паша Христова «Една българска роза». Жената я чува и с радост присъединява се към нас. След това на нас ни се пие кафе. Викам жената ми и я молим да ни го принесе. Приноси ни кафето с тортите. Пием кафето, ядем тортите и сърдечно благодарим на жената. Вече е късно. Накрая, в единайсет часа другарите решават да си отидат. Изпращам ги до автобусна спирка и се връщам вкъщи. Лягам и бързо заспивам.